Лахезис мутус (Lach.)
Както всички змийски отрови, разлага кръвта и я прави потечна → силна хеморагична тенденция. Пурпура. Септични състояния. Дифтерия. Тежки ниски форми на болести с дълбока прострация. Много важен при климакс и меланхолични пациенти. Лоши последици от потиснати отделяния. Дифтеритична парализа. Дифтерийни носители. Усещане за напрежение в различни части. Не понася нищо стегнато.
Ум. – Голямо словоохотство. Аморален, чувствен. Тъжен сутрин; не желае общуване. Неспокоен, не стои на едно място; не иска да работи; иска да тръгне някъде. Ревнив (Hyos.). Умствената работа найдобре вечер. Евтаназийни мисли. Подозрителен; нощни делюзии за огън. Религиозна лудост (Verat., Stram.). Разстройство на усещането за време.
Глава. – Болка през главата при събуждане. Болка в корена на носа. Натиск и парене на темето. Вълни от болка — полошо движение. Слънчеви главоболия. С главоболието — премрежване, трептене, бледо лице. Вертиго. Подобре при поява на отделяне (мензис или катар).
Очи. – Нарушено зрение след дифтерия — външните мускули слаби. Усещане, че очите се дърпат заедно от връв, вързана на корена на носа.
Уши. – Разкъсваща болка от зигомата към ухото; също при възпалено гърло. Ушна кал — твърда, суха.
Нос. – Кръвотечение. Ноздрите чувствителни. Кориза, предшествана от главоболие. Сенна астма; пристъпи на кихане (Sil., Sabad.).
Лице. – Бледо. Тригеминална невралгия — лява страна; топлина се качва към главата (Phos.). Разкъсваща болка в челюстните кости (Amphisbaena, Phos.). Лилаво, петнисто, подпухнало; изглежда подуто, жълтеникаво, хлорозно.
Уста. – Венците подути, гъбести, кървят. Език подут, гори, трепери, червен, сух, напукан на върха, закача се по зъбите. Афти и оголени петна — парене и суровост. Отвратителен вкус. Зъбобол — излъчва към ушите. Болка в лицевите кости.
Гърло. – Болка — полошо лява страна, при преглъщане на течности. Квинси. Септичен паротит. Сухо, силно подуто — вън и вътре. Дифтерия — мембрана тъмна, черна; болка полошо топли напитки. Хронично възпалено гърло — много храчки, които не могат да се изкашлят или погълнат. Много болезнено; полошо найлек натиск; допирът е непоносим. В дифтерия — започва от лявата страна. Тонзили — пурпурни. Лилав, мъртвешки цвят на гърлото. Усещане, че нещо е подуто и трябва да бъде преглътнато — полошо преглъщане на слюнка или течности. Болка към ухото. Яката трябва да е много хлабава.
Стомах. – Желание за алкохол, стриди. Всяка храна причинява дискомфорт. Ямката болезнена при допир. Гладен — не може да чака. Гризещ натиск — подобре от ядене, но се връща след часове. Треперене в епигастриума. Празно преглъщане — поболезнено от твърда храна.
Корем. – Чувствителност в чернодробната област; не понася нищо около кръста. Особено подходящ за пияници. Корем — тимпаничен, чувствителен, болезнен (Bell.).
Изпражнения. – Запек, зловонни изпражнения. Анусът стегнат — сякаш нищо не може да мине. Болка, стрелкаща нагоре при кихане или кашляне. Кървене — като овъглена слама, черни частици. Хемороиди — излизат, заклещват се, пурпурни. Бодежи при кихане или кашляне. Постоянно напъване в ректума — не за изпражнение.
Женски. – Климактерични проблеми: палпитации, горещи вълни, кръвоизливи, теменно главоболие, припадъци — полошо натиск от дрехи. Мензис — твърде кратък, слаб; болките се облекчават от потока (Eupion.). Левият яйчник — много болезнен, подут, втвърден. Гърдите — възпалени, синкави. Болка в опашната кост и сакрума — особено при ставане. Действа добре в началото и края на менструацията.
Мъжки. – Силно сексуално възбуждане.
Дишане. – Горната част на трахеята — много чувствителна на допир. Усещане за задушаване при лягане, особено ако нещо е около шията → скача от леглото към прозореца. Спазъм на глотиса; усещане, че нещо се движи от шията към ларинкса. Трябва да поеме дълбоко въздух. Крампозна болка в прекордиума. Кашлица — суха, задушаваща, от гъделичкане. Малко секрет, много чувствителност — полошо натиск върху ларинкса, след сън, открит въздух. Дишането почти спира при заспиване (Grind.). Ларинксът — болезнен при допир. Усещане за тапа (Anac.) — движи се нагоренадолу, с кратка кашлица.
Сърце. – Палпитации с припадъци — особено при климакс. Стягане → палпитации, тревога. Цианоза. Нередовни удари.
Гръб. – Невралгия на опашната кост — полошо при ставане; трябва да стои неподвижно. Болка във врата — полошо шийния отдел. Усещане за нишки, опънати от гърба към ръце, крака, очи.
Крайници. – Ишиас — дясна страна — подобре лежане. Болка в тибията (след възпалено гърло). Скъсяване на сухожилията.
Сън. – Заспива → влошаване. Рязко стряскане при заспиване. Сънлив, но не може да спи (Bell., Op.). Много буден вечер.
Треска. – Студ по гърба; ледени крака; горещи вълни и гореща пот. Пристъпът се връща след киселини. Пролетна интермитентна треска.
Кожа. – Гореща пот; синкаволилав вид. Фурункули, карбункули, язви — със синкави, лилави краища. Тъмни мехури. Декубитални рани — черни ръбове. Синичерни отоци. Пиемия; дисекционни рани. Пурпура — с дълбока прострация. Старческа еризипела. Атероми. Целулит. Варикозни язви.
Модалности. – Полошо: след сън (Kalibich.), лява страна, пролет, топла баня, натиск, стягане, топли напитки, затваряне на очите. Подобре: появата на отделяния, топли апликации.
Връзки. – Антидоти: Ars., Merc., топлина, алкохол, сол. Допълващи: Crotc., Lyc., Hep., Salamandra. Несъвместими: Acetac., Carbac. Сравни: Cotyledon, Natm., Nitac., Crotal., Amphisbaena, Naja, Lepidium.
Доза. – 8С до 200С. Не се повтаря често. Една доза трябва да изчерпи действието си.