Перманганат на калия (Kali permanganicum)
Силно дразнене на носа, гърлото и ларинкса. Дифтерия. Дисменорея. Ухапвания от змии и други животински отрови. Септични състояния; тъканите — инфилтрирани, с тенденция към некроза.
Дихателни. – Кървене от носа. Назален секрет. Парене и дразнене. Стягащо, парещо усещане в гърлото. Ларинксът — суров. Къса, дрезгава кашлица.
Гърло. – Подуто и болезнено. Всичко, което се изхрачва, е прошарено с кръв. Болезнени задни носни ходове. Мускулите на шията — болезнени. Подута увула. Зловонен дъх.
Доза. – Локално: 1 драхма към 1 кварта вода за премахване на зловоние при рак, язви, озаена и други неприятни миризми. Също като инжекция при левкорея и гонорея. Вътрешно: разреждане 2х във вода. Наситен разтвор локално при обриви от едра шарка.
Перманганат на калия при отравяне с морфин. – Перманганатът на калия е признат като най-ефективния химичен антидот при отравяне с морфин или опиум, действайки директно върху морфина и окислявайки го до по-малко токсични вещества. За да бъде ефективен, перманганатът трябва да влезе в директен контакт с опиума или морфина в стомаха; подкожни или венозни инжекции са напълно безполезни, тъй като солта би се разложила веднага от серума. Одобреният метод е прием на 2–5 зърна перманганат на калия в разреден воден разтвор възможно най-скоро след прием на отровата; количеството се увеличава при много големи дози отрова. Препоръчва се и промивка на стомаха с разтвор 1:500, използвайки поне една пинта от разтвора чрез стомашна помпа или предизвикано повръщане. Перманганатът на калия противодейства на алкалоидите на много отровни растения, благодарение на окислителните си свойства, ако се даде преди абсорбцията (д-р Chestnut, Министерство на земеделието).