An Internal Secretion of Suprarenal Glands
(ADRENALIN)
Адреналин или епинефрин, активният принцип на медулата на надбъбречната жлеза (кортикалната секреция все още не е изолирана), се използва като химически посредник в регулирането на дейностите на тялото; всъщност неговото присъствие е съществено за активността на симпатиковия нерв. Действието на адреналина върху която и да е част е същото като стимулиране на симпатиковите нервни окончания там. Локално приложение (разтвор 1:1,000) върху лигавици бързо предизвиква преходна исхемия, видима като побледняване, продължаващо няколко часа след конюнктивално накапване. Действието му е много бързо, ефективно, краткотрайно, поради бързата оксидация и следователно практически безвредно, освен ако не се повтаря твърде често, когато при животни са докладвани атерома и сърдечни лезии — миокардни. Артериите, сърцето, надбъбречните тела и вазомоторната система са силно засегнати. Основното действие на адреналина е стимулиране на симпатиковите окончания, особено в спланхниковата област, причинявайки свиване на периферните артериоли с последващо повишаване на кръвното налягане. Това се наблюдава особено в стомаха и червата; помалко в матката и кожата; никакво в мозъка и белите дробове. Освен това се забелязва забавяне на пулса (медуларна вагусна стимулация) и усилване на сърдечния удар (повишена миокардна контрактилност), наподобяващо Digitalis; увеличена жлезиста активност, глюкозурия; потискане на дихателния център; контракция на мускулната тъкан на окото, матката, влагалището; релаксация на мускулната тъкан на стомаха, червата, пикочния мехур.
Употреби. — Основната терапевтична употреба зависи от неговото вазоконстрикторно действие; следователно е наймощният и бърз адстрингент и хемостатик; безценен за спиране на капилярни кръвоизливи от всички части, където локално или директно приложение е възможно: нос, ухо, уста, гърло, ларинкс, стомах, ректум, матка, пикочен мехур. Хеморагични състояния, които не се дължат на дефектно съсирване на кръвта. Пълна безкръвност, исхемия, може да бъде предизвикана без опасност. Локално разтвори (1:10,000–1:1,000), напръскани или приложени върху памук, са били много ефективни при безкръвни операции около окото, носа, гърлото и ларинкса.
Конгестии на етмоидалните и сфеноидалните синуси, както и сенна хрема, са били значително облекчени чрез топъл спрей от адреналинов хлорид 1:5,000. Тук сравни Hepar 1x, което ще стимулира секрециите и така ще улесни дренирането. Болест на Werlhoff — хиподермално, 1:1,000. Външно е използван при неврит, невралгия, рефлексни болки, подагра, ревматизъм, като мехлем — 1–2 m от разтвор 1:1,000, по хода на нервния ствол на мястото на кожата, найблизко до неговия произход (H. G. Carlton).
Терапевтично адреналин е бил препоръчван при остри белодробни конгестии, астма, болест на Graves и Addison, артериосклероза, хроничен аортит, ангина пекторис, хемофилия, хлороза, сенна хрема, серумни обриви, остра уртикария и др. Др P. Jousset съобщава за успех при хомеопатично лечение на случаи на ангина и субакутен и хроничен аортит, когато адреналин е бил предписван per os и в безкрайно малки дози. Симптомът, водещ към това, е усещане за гръдна констрикция с тревожност. Това, заедно със световъртеж, гадене и повръщане, е било произведено от лекарството. Коремна болка. Шок или сърдечна недостатъчност по време на анестезия, тъй като то предизвиква много бързо повишаване на кръвното налягане чрез действие върху нервните окончания в съдовата стена.
Доза. — Хиподермално: 1–5 m (разтвор 1:1,000 като хлорид), разреден във вода. Вътрешно: 5–30 m от разтвор 1:1,000.
Внимание. — Поради афинитета му към кислорода, лекарството лесно се разлага във водни и разредени киселинни разтвори. Разтворът трябва да бъде защитен от въздух и светлина. Не трябва да се повтаря твърде често поради сърдечни и артериални лезии. За хомеопатична употреба — разреждания от 2х до 6х.