Хора със скрофулозна диатеза, с тъмна или черна коса и очи; ниско кахектично състояние, с дълбока слабост и голямо изтощаване (Abrot.).
Голяма слабост и загуба на дъх при изкачване на стълби (Calc.); по време на мензис (Alum., Carbo an., Coc.).
Вълчи глад; яде обилно и добре, но въпреки това отслабва непрекъснато (Abrot., Nat. m., Sanic., Tub.).
Празни оригвания от сутрин до вечер, сякаш всяка частица храна се е превърнала във въздух (Kali c.).
Страда от глад, трябва да яде на всеки няколко часа; тревожен и разтревожен, ако не яде (Cina, Sulph.); чувства се > докато яде или след ядене, когато стомахът е пълен.
Сърбеж: ниско долу в белите дробове, зад гръдната кост, причиняващ кашлица; разпространява се през бронхите към носната кухина (Coc. c., Con., Phos.).
Хипертрофия и индурация на жлезиста тъкан — щитовидна жлеза, гърди, яйчници, тестиси, матка, простата или други жлези — гърдите може да закърнеят и да станат отпуснати.
Твърд гуша при хора с тъмна коса (при светла коса — Brom.); чувства се > след ядене.
Палпитация, по-лоша от най-малкото усилие (сравни Dig. — от най-малко умствено усилие — Cal. ars.).
Усещане сякаш сърцето е стиснато; сякаш е хванато с желязна ръка (Cac., Sulph.).
Левкорея: разяждаща, корозивна, оцветяваща и разяждаща бельото; най-обилна по време на мензис.
Карцинозна дегенерация на шийката; режещи болки в корема и кръвоизлив при всяко изхождане.
Запек, с неуспешни позиви, > от пиене на студено мляко.
Круп: мембранозен, дрезгава, суха кашлица, по-лоша в топло, влажно време; с хриптене и „трионоподобно“ дишане (Spong.).
Детето се хваща за ларинкса (Cepa); лицето — бледо и студено, особено при пълни деца.
< Топлина; завиване на главата (обратното на Hep., Psor.).