За лимфатичния темперамент. Голяма прострация, с тенденция към разлагане на течностите (Pyr.); улцерация на лигавиците.
Всички изпарения и отделяния — зловонни, особено при тиф или друго остро заболяване; дъх, изпражнения, урина, пот, язви (Psor., Pyr.).
Отвращение към умствено усилие; неразположение или липса на способност да мисли. Пълно безразличие, не го е грижа да прави каквото и да е, неспособност да съсредоточи ума върху работа.
Ступор; заспива, докато му говорят, или в средата на отговора си (когато му говорят, отговаря правилно, но делириумът веднага се връща — Arn.).
Език: първо покрит с бяло, с червени папили; сух и жълто-кафяв в центъра; по-късно — сух, напукан, улцериран.
Лицето — зачервено, мрачно, тъмночервено, с тъп, опиянен, замаян израз (Gels.).
Може да преглъща само течности (Bar. c.); най-малката твърда храна предизвиква давене (може да преглъща само течности, но има отвращение към тях — Sil.).
Безболезнено възпалено гърло; сливици, меко небце и паротиди — тъмночервени, подути; гнилостно, зловонно отделяне (Diph.).
Дизентерия при възрастни хора; диария при деца, особено когато е много зловонна (Carbo v., Pod., Psor.).
Не може да заспи, защото не може „да се събере“; главата или тялото се усещат разпръснати из леглото; мята се, за да „събере частите“; мисли, че е трима души и не може да ги държи покрити (Petr.).
В каквато и позиция да лежи пациентът, частите, върху които лежи, се усещат болезнени и натъртени (Pyr. — сравни Arn., Pyr.).
Декубитус при тиф (Arn., Mur. ac., Pyr.).
Relation. — Подобно: на Arn., Ars., Bry., Gels. в ранните стадии на треска с неразположение, нервност, зачервено лице, сънливост и мускулна болезненост. Когато Ars. е бил правилно даден или твърде често повторен при тиф или тифус. След Baptisia: Crot., Ham., Nit. ac. и Tereb. действат добре при кръвоизливи в тиф и тифус.